Флаг и герб на България

Национално знаме на България

Националното знаме на България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени хоризонтално отгоре надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери.

Национално знаме на България

Детайли
Притежател	България
Утвърдено	16 април 1879
Последна промяна	12 юли 1991
Съотношение	5:3

Форма, цветове и размери

Развято национално знаме на България.

Формата и цветовете на националния флаг на България са записани в конституцията на Република България

Чл. 166.: Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.

По-подробно, формата, размерите и цветовете се определят от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България

Форма – правоъгълна със съотношение на широчина към дължина – 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
Размери: 18х30 cm, 24х40 cm, 90х150 cm, 129х215 cm.
Цветове:
- бял – със степен на белота не по-малка от 80%,
- зелен – номер 17 – 5936 ТС по скалата на Пантон-текстил
- червен – номер 18 – 1664 ТС по скалата на Пантон-текстил

Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология.

Приблизителни стойности за други цветови модели:

Цвят	По скалата на Пантон	HEX цветови модел	RGB цветови модел	Други цветни кодове
Бял		#ffffff	(255,255,255)
Зелен	17 – 5936 ТС	#009b75	(0,155,117)	http://www.colorhexa.com/00a261
Червен	18 – 1664 ТС	#d01c1f	(208,28,31)	http://www.colorhexa.com/ff1a26

История

Първо и Второ българско царство и първите години на Османското владичество

От „Отговорите на папа Николай до българите“ разбираме, че преди приемането на Християнството българите са използвали конска опашка като военно знаме. След покръстването на България в България започват да се използват знамена, подобни на византийските. Но като цяло данните за българско знаме от времето на Първото и Второто българско царство са оскъдни. По времето на османското владичество хайдутите и войводите често използват зелени знамена с изобразен златен лъв и различни надписи, често „Свобода или смърт“.

Знаме от монетите с образа на цар Константин I Тих Асен(1257 – 1277)
Знаме на Търновградот италианска карта, съставена от Анжелино Делрото през 1325 г.
Знаме на Второто българско царство (при Иван Шишман) от средновековна карта, съставена от Гилем Солер през 1380 г.[1]
Неофициално знаме на първите български хайдути.

През Възраждането

Знамето на Българското опълчение, ушито от Стилияна Параскевова, смятано за първообраз на националното знаме на България.

Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861 – 1862 г. от двете Български легии на Георги Раковски. По-късно четата на Филип Тотю носи знаме, в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Трицветно зелено, бяло и червено е и знамето на букурещкия БРЦК – подредбата на Раковски е може би под влияние на приятеля на Раковски Димитър Ценович, чиято дъщеря Любиша ушива двете знамена на комитета. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески батальон в Сръбско-турската война от 1876. Знамето на Троянския комитет на ВРО от 1875 година е червено, зелено, бяло.

Самарското знаме – основното знаме на Българското опълчение, носи трите панславянски цвята – червен, бял и син.

Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък, са знамето на Старозогорските въстаници от 1875 г. и на Врачанския комитет от 1876 г. Върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов – Стиляна Параскевова, в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война – второто известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно, с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на Националния военноисторически музей.

Знаме на четата на Стефан Караджа.
Българско революционно знаме от Априлското въстание.
Знаме на Раковски, БРЦК и доброволците в Сръбско-турската война.
Знаме на четата на Филип Тотю.
Знаме на Троянския комитет на ВРО.
Самарското знаме.

След Освобождението

След Освобождението първата българска конституция, приета на 16 април 1879 г., в член 23 определя, че „българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално.“

През 1947 г. към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на Народна република България, който остава до 27 ноември 1990 г. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат. Промяната е в сила до приемането на четвъртата конституция на България, където знамето на България се определя в актуалния си вариант. Забележка: Посочените по-долу образци и цветовете в тях не са автентични.

Българското знаме през 1946 – 1948
Българското знаме през 1948 – 1967
Българското знаме през 1967 – 1971
Българското знаме през 1971 – 1990

Използване

Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:

Народното събрание
Президентството
Министерствата и другите държавни учреждения, на регионалните структури на министерствата и областните администрации
Конституционния съд
Органите на съдебната власт
Българската народна банка
Българската национална телевизия и Българското национално радио
Общините, районите и кметствата, както и на държавните и общинските училища
Входните и изходните контролно-пропускателни и на митническите пунктове
Пристанищата, железопътните гари и аерогарите
Българските дипломатически и консулски представителства

Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение – през времетраенето им.

Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.

Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави.

Герб на България

Герб на България

Детайли
Гербоносец	Република България
Утвърден	1997
Корона	царска корона
Щит	на червено, златен коронован лъв
Постамент	две преплетени дъбови клонки с плодове
Девиз	Съединението прави силата
Предишни версии	Герб на Народна република България Герб на Третото българско царство

Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него – царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националният девиз „Съединението прави силата“.

Настоящият герб е одобрен от Народното събрание през 1997 година. Това е първият герб на България след края на комунистическото управление в края на 1980-те. Точният вид на герба е предмет на продължителни спорове между политическите партии.

Гербът на Република България се определя със Закона за герба на Република България, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и българската държава:

„

Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви „Съединението прави силата“.

Гербът и Конституцията на Република България

В българската конституционна практика съществува традиция държавният герб да има уредба в Конституцията. В Глава IV „За герба на царството, за печата и за народното знаме“ на Търновската конституция, в Глава IX „Герб, печат, знаме, столица“ на Димитровската конституция, в Глава IX „Герб, печат, знаме, столица“ на Живковската конституция

Глава X от действащата в момента Конституция на Република България носи заглавието „Герб, печат, знаме, химн, столица“. Член 164 от Конституцията гласи:

„

Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит

“

с което Конституцията дава конституционно определение на герба на Република България.

Във връзка с подготвяния тогава проект за „Закон за герб на Република България“, в който се предвижда гербът да съдържа допълнителни елементи (корона и т.н) освен посочените в цитирания член на Конституцията, на 10 март 1995 г. Конституционният съд на Република България дава ход на дело по искане на 74 народни представители от 37-о Народно събрание с молба Конституционният съд да даде тълкуване на чл. 164 от Конституцията в смисъл: „Нарушава ли се цитираният текст, ако освен основните елементи, вписани за герб на Република България, изображението съдържа и допълнителни?“

Депутатите застъпват съображението, че: „конституционният текст не предрешава въпроса, дали лъвът ще е коронован, наред с възможността за включване на допълнителни елементи за повишаване естетичността и засилване емоционалното въздействие на този висш символ на българската държавност“.

Отговаряйки на този въпрос, Конституционният съд отговаря по същество и на въпроса: Изчерпателно ли са изброени съставките на герба в чл. 164 от Конституцията на Република България, или е допустимо добавянето на още елементи?. Отговорът на Конституционният съд е, че „изброяването на елементите на герба в чл. 164 на Конституцията не е и не може да бъде изчерпателно. В текста се съдържа словесно представяне на герба. Това словесно представяне, колкото и подробно да е то, не би могло да опише във всички детайли един художествен образ“. Тълкувателят е категоричен, че „Текстът относно герба може да бъде словесно обогатен по преценка на законодателя чрез изменение на Конституцията или със закон“.Мотивите на Конституционния съд са, че: „Никога не може да се постигне в текста на нормативна разпоредба пределът, за да се получи изчерпателно словесно изобразяване на художествения образ на герба, както впрочем това важи и при описание с думи на всеки друг художествен образ.“. Конституционният съд прави уточнението, че „изложените съображения изцяло важат и по отношение на повдигнатия допълнително от групата депутати въпрос за короната. Липсата или наличието на корона в държавния герб още не означава утвърждаването на формата на държавно устройство. Корони съществуват в републиканските гербове на Австрия, Армения, Полша, Русия, Чехия, Унгария, Финландия и др. Така че няма пречка в държавния герб на една република да има корона“. В този ред на мисли конституционните съдии дават разрешение на Народното събрание „да приеме други елементи към основните при утвърждаване на държавния герб“. [1]

Съвременни открития за българската хералдика в западноевропейски гербовници

Стилизирани изображения на лъв има в Първото българско царство. Лъвът, като символ на власт, сила и храброст, е засвидетелстван и през Второто българско царство.

Най-старият български герб датира от около 1295 г. Откриването му е вследствие на работата на двама членове на БХВО – Иван Войников и Петър Яначков, които го издирват и осигуряват информация за извора, факсимилета и научни коментари в библиотеки във Великобритания и САЩ. През 2004 година друг член на БХВО д-р Стоян Антонов открива „герба на императора на България“ в Гелдренския гербовни. До 2003 година се смята, че най-старият български герб датира от 14 век, поместен в пътепис на анонимен марокански пътешественик.

Исторически гербове на България

Средновековие

Ок. 1295. Герб на краля на България, Гербовник на Лорд Маршал.
Ок. 1370 – 95. Герб на императора на България, Гелдренски гербовник.
1370 – 1395. Герб на цар Иван Асен II, Гелдренски гербовник.
1483. Герб на императора на България, Общ гербовник, Берлински кодекс, Конрад фон Грюненберг.
1595. Герб на България – Загребски кодекс, Гербовник на Кориенич-Неорич.
1602 – 04. Герб на императора на България, Гербовник на Конрад фон Грюненберг.
1602 – 04. Герб на херцога на България със столица Бдин / Видин, Общ гербовник, Мюнхенски кодекс, Конрад фон Грюненберг.
Началото на XVII век. Герб на България, Моденски гербовник.
Ок. 1688. Герб на България, Знаци и гербове, Янез В. Валвасор.
1701. Герб на България – „Стематография“, Павел Ритер-Витезович.
1746. Герб на България – „Стематография“, Христофор Жефарович.
1844. Герб на България – „Царственик“, Христаки Павлович.